Вентилация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аб Анбар (воден резервоар) с два купола и уловители на вятър в пустинния град Наир, Иран. Уловителите за вятър са вид естествена вентилация.

Вентилацията най-общо представлява съвкупност от мероприятия, чрез които се поддържа чистотата и подвижността на въздуха. Чрез вентилацията се постига в мястото на пребиваване на хората въздушната среда да не съдържа вредни газове, пари или прах с над пределно допустимата концентрация (ПДК). Вентилационната инсталация представлява комплекс от съоръжения (вентилатори, филтри, нагреватели) и елементи (въздухопроводи, вентилационни решетки, дроселиращи устройства, шумозаглушители), чрез които се реализира вентилацията.

За целите на вентилацията необходимият дебит (в m3/h) на вентилаторите се изчислява по формулата:

Q = V.p.k,

където V е обемът на помещението, р  – броят на смените на въздуха в помещението за 1 час и k – коефициент на запълване на помещението (избира се в интервала 0,7 – 0,95, като колкото по-запълнено е помещението, толкова по-ниска е стойността на този коефициент).

Препоръчителните норми за p са:[1]

Помещения Търговски и обществени обекти Битови помещения
Фурни 20 – 30 пъти
Кухня 6 пъти
Банки 3 – 4 пъти
Баня 5 пъти
Кафенета, барове 10 – 15 пъти
Санитарен възел 7 пъти
Столови 5 – 10 пъти
Пералня 10 пъти
Кина и театри 5 – 8 пъти
Мазе 4 пъти
Конферентни зали 8 – 12 пъти
Гараж 4 пъти
Фоайета 3 – 5 пъти
Тоалетна 10 пъти
Гаражи 6 – 8 пъти
Спортни салони 6 – 12 пъти
Фризьорски салони 10 – 15 пъти
Лаборатории 8 – 12 пъти
Тоалетни 8 – 15 пъти
Офиси 4 – 8 пъти
Библиотеки 3 – 5 пъти
Записващи студия 10 – 12 пъти
Ресторанти 6 – 10 пъти
Училищни стаи 2 – 4 пъти

Източници[редактиране | редактиране на кода]